натъжена е тази нощ повлияна от дъждаи от мириса на мокър бетон
нито си знае името нито поглежда небето
бедността я подтиска липсват й думи
и за едно изречение с което месецът би нарастнал в луна
отделена е от света с грижливо затворените спящи прозорци,
а и в края на краищата какво удовлетворение би могло да изпита като са й непонятни всички тези балкони
с акуратно подредените консервираности, пропили въздуха откъм олио и оцет - хубавото е, че понамалява с приближаването на сутринта
Винаги ....
ReplyDeleteИма моменти, когато изглежда, че всичко е сиво и безучастно към нашите възприятия .... може би от меланхолия. Трябва да се избягват тези призраци и да се глеза в посока на намиране нови реалности ....
Целувка
Благодаря, syringa ...
ReplyDeleteвярно е ...
Поздрав :-)