Не питай нищо

Не питай нищо, причините се дълги.
Причините са тъжни и може би загубени
Всеки има своите дъждовни дни.
Важното е да не превръща живота си в
пустиня заради бесовете на Вятъра.
Всичко е в сърцето на облака … и в ума му.
А реалността може би е съвсем друга..
Но за него най-важната, най-истинската
и понякога единствената реалност
е тази, която е в сърцето му. И така трябва да е
за всички…Вятърът също живее в свой собствен свят.
И ако беше опитал да подреди хаоса,
а не да търси несъществуваща вина в облаците,
нямаше да има Буря… нито Пустиня…
Сега Облакът си отива. Трябва да открие
друго Небе и да се сблъска с нови ветрове,
сигурно още по-страшни и бесни.
Слънцето трябва да прости,
а облакът да повярва в сърцето си…