red orange

пасажи

2009-12-24T04:33:00.000-08:00

И тези дни минаха ритуално,
с отпуснати на гърдите брадички
и невиждащи погледи, покрай
магазини за мобилни телефони,
магазини за обувки;
спортни магазини;
магазини за бижута и
магазини с обезглавени манекени,
нагласени така, като че да си разговарят.
Между тях имаше слаби момичета
облечени като ангелчета,
и пуделчета, реклами на всякакви стоки,
и тийнейджъри облечени в анцузи;
имаше въртящи се билбордове,
увесени на дълги жици; имаше и снимка
на купчина захвърлени дрехи на плажа,
сякаш останали след самоубиец.

отпътуване

2009-10-15T05:44:00.000-07:00

Птиците изгубват формата, после цветовете си.
Сега са сведени до паяжинно съществуване
Получава се съвсем неочаквано,

съвсем случайно.
Не е планирано от никого.
Царствените им окраски и песни
са временни,
съществуват
няколко седмици.

Оставиха много гнезда, много храна и изчезнаха.
Просто разтърсиха криле пълни със сенки и
напуснаха интереса на хората.
Нотите им се
счупиха
една след
друга
върху купа от нощни пейзажи
и макар това да се случва
в посока на юг и само на юг,
от мелодията се чува само отсъствието.

меланхолия

2009-10-02T17:13:00.000-07:00

натъжена е тази нощ повлияна от дъжда
и от мириса на мокър бетон
нито си знае името нито поглежда небето
бедността я подтиска липсват й думи
и за едно изречение с което месецът би нарастнал в луна
отделена е от света с грижливо затворените спящи прозорци,
а и в края на краищата какво удовлетворение би могло да изпита като са й непонятни всички тези балкони
с акуратно подредените консервираности, пропили въздуха откъм олио и оцет - хубавото е, че понамалява с приближаването на сутринта

Не питай нищо

2009-09-19T09:41:00.001-07:00

Не питай нищо, причините се дълги.
Причините са тъжни и може би загубени
Всеки има своите дъждовни дни.
Важното е да не превръща живота си в
пустиня заради бесовете на Вятъра.
Всичко е в сърцето на облака … и в ума му.
А реалността може би е съвсем друга..
Но за него най-важната, най-истинската
и понякога единствената реалност
е тази, която е в сърцето му. И така трябва да е
за всички…Вятърът също живее в свой собствен свят.
И ако беше опитал да подреди хаоса,
а не да търси несъществуваща вина в облаците,
нямаше да има Буря… нито Пустиня…
Сега Облакът си отива. Трябва да открие
друго Небе и да се сблъска с нови ветрове,
сигурно още по-страшни и бесни.
Слънцето трябва да прости,
а облакът да повярва в сърцето си…

Бягствa

2009-09-19T08:19:00.000-07:00

Любовната мъка е вредна за този, който вече страда от нея. От трийсет и осем часа се намирам в състояние на бягство. С надеждата, че ако достатъчно дълго се отклонявам от мъката, раната ще заздравее от само себе си. Не действа. Никак. Държа лицето си на отворения прозорец, оставям се да ме брули попътният вятър и се питам дали някога отново ще мога да се насладя на каквото и да е. И ми се разбива сърцето. Човек съм.Познато ли ви е това чувство? Струва ти се, че никога повече в живота си няма да можеш да похапнеш, да се зарадваш на спестените калории.Познато ли ви е това чувство, когато нищо от това, което обичаш, което те прави щастлива, което намираш за хубаво, което те вълнува, не може да те утеши? Наситено жълтото от поляните с рапица покрай магистралата изглеждат като модно украшение в деколтето на синьото небе. Всичко носи дълбоко спокойствие, ухае меко на пролет, а ти усещаш как щастието те напуска завинаги. Единственото, което те владее, е мисълта, че си изгубил любовта - онази голяма, безкрайна, вечна любов. Онази, която всеки очаква в сърцето си.Приятелки, вие всички познавате това чувство. Какво да ви кажа сега? Знам, че и на вас ви се е случвало. И въпреки това сте си мислили, че не може да стане по-лошо, че има неща, които не могат ей така да си отидат. Но те са си отишли. И е ставало по-лошо.